13 окт. 2007 г., 12:32

Любовен бряг

813 0 10

 

Стихотворението е написано от

Lingerie (Ники)

Nella_gold (Нели)


 

- На този бряг ела при мен.
Брегът любовен е, ще паднеш в плен.
В писмото, писано от моята ръка,
прикрил съм чакащата си душа.


- Ще паднеш в плен ли? - някой рече. -
Това звучи като предвестие, човече.
Ще дойда и не ме е страх, че твоята любов
ще ме изпепели, със страст - почти като на клада…


На този бряг ще бъдем двама…
И щом изгреят на небето вечер милион звезди,
ще седнем тихо до морето
и дълго ще говорим с морските вълни.


 

 

 

Че влюбена съм - ще призная.
Дори вълната би потръпнала - за миг.
Пленен от любовта, от морската омая
душата, чувствата и моя лик.

...

 

Писмото ти аз днес получих,
изчетох го, с плам,
ще дойда, ти ме чакай, мили…
На твоята любов ще падна в плен.


 

- На този бряг ще бъда с теб - докрая.
Ще бъда пленница на твоята любов.
От теб ще пия всяка капчица наслада
и сгушена в тебе, дълго ще мечтая.


Не бой се! Ти душата си недей прикрива…
На този бряг сме само аз и ти,
ще бъдем до сами водата - буйна и пенлива
и ще се взираме – очи в очи.


Устата ще мълчат – безгласни,
безмълвни в тишината.
Очите само ще говорят полугласно,
сърцата ще туптят в едно сърце.


Звездите тайничко ще бдят над нас.
А на луната – моя дружка стара,
ще кажа да ни върже люлка от любов…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...