Любовна мъка 2

7 дек. 2008 г., 14:54

Поэзия » Любовная

686 0 2

Няма слънце в моя ден,

когато ти не си до мен.

Няма радост на света,

щом я няма твойта топлина.

Няма време за усмивки,

има само хиляди въздишки.

Няма време за забава,

а потъваш в истинска забрава.

Животът ми в скръб е потопен

и за мен няма слънчев ден.

Няма време за живот,

щом няма истинска любов.

Любовта си отива с тихи стъпки

и не пита искам или не.

Любовта минава и си заминава

и не вижда разбитото ми сърце.

Не пита дали ще съм щастлива.

Не пита дали ще ме боли.

Не се интересува дори

ако и сърцето ми кърви.

Сега сърцето ме боли,

но няма кой да разбере.

Имам чувство, че съм в Ада

и сълзи се стичат по моето лице.

25.03.2008год.

нмг (Надежда Маринова )

2008-12-22T10:09:56+02:00

Поезията е добрият баланс между чувствата и мисълта. При теб прекалено надделява емоцията. Не ми пречи да ти нанижа хвалебствия, но това от полза ли ще ти е!? Ако успееш да контролираш потенциала от емоциите в творбите си, могат да се получат хубави неща.
П.С. И не се обиждай, изказвам мнение с най-добри чувства, иначе ми е по-лесно да не коментирам. Весели празници и много любов - в очите и душата...
twinset (Икабод Крейн)

2008-12-09T15:49:21+02:00

Марияна, Марияна, имаш пълното ми одобрение да се застреляш!С нетърпение очаквам "Любовна мъка 3 и 4"