Любовни скелети
Къде си мислиш,
че това отива?
Погледни ме -
аз съм сивата пътека;
изтъкан съм от надежди
и безкрайните утехи.
Аз съм жертва на мечтата;
всичките онези красоти,
всяка мъничка преплата,
всичките блещукащи звезди.
Не идвай с мен -
ще се загубиш;
моят път му липсва светлина.
И повече назад път няма да има -
ще ме проклинаш
за свойта самота.
Вгледай се в очите мои,
погледни ги. Помисли.
Защо съм тук, а не със нея,
защо избягах
със счупени криле?
Не се загубих, а сега не зная
къде ме чака самота.
Не ме последвай в тъмното -
там страшно е; тъмницата е моя
и е несрета.
Не ме последвай, ако знаеш
къде са скелетите ми
на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Събев Все права защищены
