Разочарование поредно си за мен сега,
как силно искам, а не мога да те спра,
защото вече си достатъчно голям
и пътя свой решаваш вече сам.
А как мечтаех, тебе исках,
снимката красива във ръчичка стисках,
а ти целуваше ти друга пак и пак,
но аз мълчах и чаках те до мрак.
И чакам още, времето безмилостно минава,
от чувствата тъй силни нищо не остава,
и аз ридая тихо в мрака пак сама
и чудя се без теб защо да не умра? ...