15 янв. 2016 г., 00:17

Любовно изкуство

522 0 3

Буен огън сред цветята се разпали,

а вятърът бързо го разнесе навред.

Сред острите бурени имаше провали.

Сгреши даже ледният камък напет.

 

Настани се начаса бурна какафония

сред жителите горди на градината.

Едно дърво с клоните прогони я.

И високата стена не бе подмината.

 

Кой се осмелява тука да се меси

в утвърдения с годините закон?

Никой не защити техните интереси.

А сега на огъня отдаваха поклон.

 

А монотонните, шумни гласове

някой прекъсна с викът „Спрете!”

Там сред пепелта от дълги часове

бе пораснало изумително цвете.

 

Всички впериха погледи изумени

и се питаха какво има в сърцето.

Дали законът е допуснал промени?

Дали това вмешателство е прието?

 

Защото никога в градината-сърце

не е имало така красиво чувство.

Този огън беше запален от ръце,

предизвикали любовното изкуство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биби Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за комплиментите, препоръките и предложението ти!
  • Много си чувствена! Не използвай предсказуеми рими! Пишеш вълнуващо, усещаш стиха! Аз обожавам красивата поезия без рими! Прочети тук в Откровения творбите на нашата колежка - Весела Йосифова! /Разбира се това е само предложение/
  • Колко добре си го усетила, Анастасия!
    Искрено радостна съм за това!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...