Защо мълчиш? Боли ли?
Гръм в душата ти удари.
Усмивка, разпиляна сред листата.
Сърцето ти гори ли?
В очите ти кошмари,
щастието някъде във самотата.
Нали всичко имаше?
А сега през прозореца гледаш,
някъде някого с поглед търсиш.
Това ли всъщност искаше?
Звезди на сляпо да вземаш.
А от цвета им се мъчиш.
Защо плачеш? Любовта боли ли?
Вече не можеш да бягаш.
Даже не го и мисли.
Животът ти нещо дължи ли?
Глава уморено облягаш.
Не!
До последен дъх се бори!
© Цветелина Неделчева Все права защищены