14 апр. 2021 г., 12:18

Любовта е като войната

1.4K 0 6

Любовта е като войната

- води се от двама опоненти;

най-често от мъжа и от жената,

но не за власт и дивиденти.

 

Използват се любовни стрели.

Тайните оръжия не са забранени.

Всеки гледа другия в плен да улови.

На война всички средства са позволени.

 

Води се на неутрален терен,

а залогът е единствено любов,

докато някой не падне, покорен.

Действа се бързо, като на лов.

 

Всеки си разиграва коня,

докато някой попадне във плен.

Затова по-добре носи броня!

След война неизбежно биваш ранен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо да са особени римите? Като изключим "стрели – улови", на лице са кръстосани римни двойки, а дали са богати всички – не са. Но както казва Митко Никифоров - "Римите са хубаво нещо, но по-важно е какво пише преди тях." (по памет) Предвид, че говорим за краестишни рими.
    За съдържанието... с Ирен.
  • "най-често от мъжа и от жената,
    но не за власт и дивиденти." -
    А за какво? Ако не за власт, за да имаш контрол, за какво е тогава?
  • Олеле, лирическите направо са си разказали играта, преди да се заобичат, още. Но, пък като се замисля, психическите поражения, които любовта оставя у някои, и на които ставаме свидетели по тези места, могат да се сравнят само с тези от една стогодишна война. Ще вземеш да излезеш права.

    Много особени чак не ги виждам, римните двойки. Отправната точка на всеки кандидат поет.
  • Доста особени римни двойки забелязах аз, дали са търсени, или случайни - не знам. Иначе стихотворението е слабо, много слабо, донякъде и благодарение на тези римни двойки.
  • Ако ще е война - значи не е любов. А желание някой да ти се възхищава, да те желае, да си играеш с него, да бъде зависим. Всичко друго, но не и любов.
    А как попаднах точно тук? Прочетох някои твои стихотворения и ... тук не се сдържах и се изказах.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...