любовта е вечна - тя живее в нашите души
погледнах навътре в душата
и усетих как силно сърцето тупти
почувствах в тишината
и чух твоите мисли дори
загледах се в светлината
и видях твоите сини очи
потърсих място малко
колкото да сме аз и ти
поисках щастието
и сбъднах нашите мечти
забравих за самотата
и там беше само ти
поисках да вярваш да бъдеш до мен
и така ние венчахме нашите съдби
обичам те каза ти
и наистина днес се преродих
след двайсет години пак те попитах
и тогава заговориха - те нашите прекрасни дъщери
след още двайсет години ти затвори очи
и тогава аз обещах да дойда да дойда след три
сега отново сме заедно
и там от небето се смеем и радваме на нашите съдби
и пак те попитах
а ти ти сияше с своите сини влюбени очи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христиана Петрова Все права защищены
