Поетът - това е нищо.

Той трябва да знае начина.
Той трябва да знае смисъла,
но той просто има усет към красивото,
и всичко му се слива и размива.

Поетът - това е душа в пиянство.
Хората се устремяват все към нея
и търсят там спасение напразно....

Животът ни е лудост!
Любовта - и тя е лудост,
и туй са двата най-болезнени наркотика.
Но живота е със действащи съставки
лудост и любов,
и любовта е лудост.
И всичко е сякаш безпричинно
а боли тъй силно
и туй е онова, което прави го
безсмъртно.

Болка, радост, смисъл, безумие -
Кой може да победи това накуп!
И всичко това е любовта!

Душата ми се къса!
За бога! Аз никога не ще намеря смисъл!
Не ме чети, когато пиша!
Защото нищо няма смисъл,
ала това прави го непобедимо.

Душата ми не ще намери покой,
и затова е всепривличаща.

Но поне мога да опиша
това, което чувствам.
И да се влюбиш в мен,
и в себе си, защото чувстваш същото.
Да се утешим, а после пак да ни боли.
А в същото време да се чувстваме щастливи...

За бога, аз съм НИЩО! Нямам никакви
отговори в мен!
Целият си живот съм посветил на едно
обречено търсене!
А единствено любовта е тази,
която съдържа
всички решения...
и всички проблеми...

Боли ли те - обичаш!
Радваш ли се - обичаш!
Мразиш ли - обичаш!
Мислиш, значи осъзнаваш,
осъзнаваш ли - обичаш!
За бога: ,,Мисля, следователно съществувам!"
Разбираш, че любовта е непобедима!
И е безсмислено да ти казвам
да не ме обичаш,
макар че нищичко не зная,
освен това, че любовта
е непобедима.

***

Да!
Тя,
Любовта
е непобедима!

Дори и да се бориш срещу нея,
пак любовта е тази, от която
черпиш сили
за борбата.

Да!
Любовта
сменя си лицата!
Затова и рядко я познаваме.
Но тя е във всичко!

Аз
Дори и осъзнал това,
съм все още само фигурка
на нейната дъска!

О, Любов, човек никога не ще поиска
да избяга
от твоя сладък плен!