5 апр. 2008 г., 17:14

Любовта спасява души и разделя съдби... 

  Поэзия » Любовная
971 0 1

Млада и дива бе Невена,

тъй както вятъра освободена.

Във нейните очи гореше любовта,

но не съзираше тя каква е опасността.

 

Момиче със живот пред нея,

стоеше тя загледана в кея,

тук я бе оставил нейния любим

и тя го чакаше с копнеж неустоим.

 

Но Невена грабна я морето,

защото болка прониза и сърцето,

дочу тя страшна новина,

че за любимия и вече няма светлина.

 

Момичето държеше в ръцете си роза

и тя бе тъй чиста като нейната проза.

Роза за спомен от нейното момче,

което остава да гори в мъртвото сърце.

 

Над малък извор във края на града,

Невена разкри и болката и страха,

че не искаше да е сама в този мрачен ден,

копнежите си да сподави в топъл лен.

 

На небето изгря една звезда,

която бе красива като пролетта,

но за момичето имаше само болка и тъга,

не можеща да заличи смъртта.

 

Тя можеше още да живее,

Тя можеше още да копнее,

Невена имаше сини очи,

бяха  като сърцето на океана, нали?

И тя просто му ги подари,

и тях, и живота си дори.

Не съжаляваше за своята постъпка,

защото го няма любимия да и даде прегръдка.

Топла и нежна като деня,

във който тя сподави скръбта.

© Грациела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много тъжно!Продължавай все така, но не гледай чак толкова черно на живота!Вярно е, че боли да загубш някого, но ти си още на 15 и проблемите ти тепърва започват!Успех
Предложения
: ??:??