23 февр. 2016 г., 16:44

Любовта започва с корен

591 2 4

Любовта започва с корен
====================
Понякога си мисля, че смъртта
не е онази вещица с косата,
измислена в зората на света
и още за мнозина непонятна.

 

Страхът ни я рисува като зла,
по дявол и от дяволите в Ада,
а всъщност на Земята е дошла
за нашите души да е награда.

 

До дъно опознала е страстта
и знае как живот се ражда с писък,
но пак остава ниско до пръстта,
зеленото додето се разлисти.

 

И тъй като прелива от любов,
за кратък миг, когато ни прегърне.
тя зримото ще скрие под покров,
чрез който в светлина да ни превърне.

 

Смъртта е част от пътя към дома,
врата, която с обич да отворим.
Пръстта се връща в рохката земя,
защото любовта започва с корен.

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...