20 дек. 2007 г., 13:04

Май

821 0 1

 

Май

Краят на червената рокля

ще бъде копринена милувка

за мраморните стълби.

А краката ще стъпват спокойно,

най-сетне свободни

от тесните обувки.

И когато горещото ми тяло

се отпусне върху белия плат,

ти ще видиш как светят

очите ми в тъмното.

И без да те моля,

ще легнеш до мен!

Очите ще бъдат

два чифта светулки,

които се гонят из мрака.

Единствено рецепторите

на тялото

ще усещат случката 

в стаята.

А когато от прическата

останат само куп

разрошени кичури.

И двамата ще знаем

защо се обичаме!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...