20 дек. 2007 г., 13:04

Май

819 0 1

 

Май

Краят на червената рокля

ще бъде копринена милувка

за мраморните стълби.

А краката ще стъпват спокойно,

най-сетне свободни

от тесните обувки.

И когато горещото ми тяло

се отпусне върху белия плат,

ти ще видиш как светят

очите ми в тъмното.

И без да те моля,

ще легнеш до мен!

Очите ще бъдат

два чифта светулки,

които се гонят из мрака.

Единствено рецепторите

на тялото

ще усещат случката 

в стаята.

А когато от прическата

останат само куп

разрошени кичури.

И двамата ще знаем

защо се обичаме!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...