inara
45 649
6 окт. 2023 г., 14:29

Малка есенна приказка 

  Поэзия
394 5 5

Есента затършува в душата ми – онзи килер,

в който знаеше, още че пазя кутийка с боички.

Не намери боите, но зърна един стар тефтер,

пълен с летни слънца и драскулки на литнали птички.

 

Позачуди се, нямаше думи, а само това –

нескопосано драснати образи в черно мастило.

И тогава я хвана за гърлото адска тъга,

та нали точно тя в пъстри краски ме беше родила...

 

И заплака, а всяка сълза беше цветно листо

и политаше право надолу към тези рисунки,

и обагряше щедро слънцата и всяко крило,

неоткрило за себе си място в небесните гънки...

 

И ми стана пак шаренко – бликнаха думи и цвят,

тъй подгизнаха всичките страници с обична есен,

че в тефтера, оказа се, раснал бе цял необят,

 

а килерът ми с цяло небе беше по-малко тесен.

 

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкош!
  • Открила детския си рай, в който е надникнала есента
  • "Позачуди се, нямаше думи, а само това –
    нескопосано драснати образи в черно мастило.
    И тогава я хвана за гърлото адска тъга,
    та нали точно тя в пъстри краски ме беше родила..." - Жива и здрава!
  • Какво поетично великолепие има отново при теб, браво, миличка!👍💋
Предложения
: ??:??