19 апр. 2009 г., 08:29

Малки думи за през пътя

725 0 1

(дует с Джейн)

 

Аз искам
          да те опозная...
Да видя твоя рай.
За твоя ад
           аз много слушах
(това е песен стара).
Аз искам да те опозная, свят!

Затова и моя път се разширява -
до небеса,
виждам вятъра да идва.
Облаци,
       птици,
              чудеса,
Тук светът ми се разкрива,
малки думи за през пътя,
съчинявам с всички вас...

И аз
пътувам... Надалеч... Светът без време
се преражда в нещо ново – невидяно.
И други стъпвали са тука. Преди мене.
Но за мен е нова...
                 приказка...
                          реалност...

Непознати точки, достигам,
намирам себе си, отразен там долу...
Копнея...
          Живея...
                   Постигам...
Всичко старо неизпълнено и всичко ново,
дали да те гоня по облаците като скачам,
или това ще да е...
                   друга мечта значи?

Не е. Ти си моята мечта –
светът събран във себе си...
                        и всераздаден...
Аз намерих твойта красота -
във мен самата.
               Сега съм аз на ред.

                  Да ти я давам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...