Малко лудост

Пожелай си едно приключение,

с дъх на сол и на морска вода!

Там, където ще идем, със мене

никой друг не е бил досега!

Пожелай си едно приключение,

пожелай си безумна мечта,

но не тръгвай на път, щом не смееш

да нагазиш  дълбока вода!

Мога силно, до край, да обичам!

Мога в шепи да нося дъжда,

по трънливи поляни да тичам

и за теб да докосна звезда!

Не очаквай вода до колене -

малко луда съм, но съм добра!

И когато се спреш уморено,

ще постеля килим от листа

с аромат на омайни градни,

с нежност мека на облаков пух.

Отмориш ли се ти, ще заминем

с теб далече, далече от тук...

Ако твойта пътека е друга,

по-добре не изричай лъжа!

Най-добре  е  сега да изгубя.

Ако искаш - тръгни си сега!

Аз владеея безмерните чувства

и със себе си нося страстта!

Нестинарска е моята лудост

и сама ще нагазя в жарта.

Нека въглени да ме опарят,

и плътта ми дори да  кърви,

щом сърцето във тебе повярва

и душата от болка крещи!

Може и да съм дива, и луда,

но обичам, обичам така,

както силно аз мога да мразя -

чак до края! Дори до смъртта!