Малко по малко, дали аз или дните,
изкопахме в душата ми гроб зарад теб -
да те заровя, а сетне да тръгна на скитане
за мехлем за душата на един скромен поет.
Малко по малко, дали аз или времето,
от прашинките спомени направих ковчег -
да закопая останките от твойто "обичам те",
отболял и променен да тръгна напред.
Малко по малко зарових не теб - себе си,
в твоя гроб, в твоя ковчег!
За теб не забравих, забравих за себе си,
забравил при теб свойто - "човек".