19 февр. 2010 г., 19:57

Малко по малко

1.1K 0 2

Малко по малко, дали аз или дните,
изкопахме в душата ми гроб зарад теб -
да те заровя, а сетне да тръгна на скитане
за мехлем за душата на един скромен поет.

Малко по малко, дали аз или времето,
от прашинките спомени направих ковчег - 
да закопая останките от твойто "обичам те",
отболял и променен да тръгна напред.

Малко по малко зарових не теб - себе си,
в твоя гроб, в твоя ковчег!
За теб не забравих, забравих за себе си,
забравил при теб свойто - "човек".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриан Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До болка познавам чувството...
    И знам как не намира покой сърцето от него!
    Страхотен стих...
  • Лошото е, че заслужава...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...