19 февр. 2010 г., 19:57

Малко по малко

1.1K 0 2

Малко по малко, дали аз или дните,
изкопахме в душата ми гроб зарад теб -
да те заровя, а сетне да тръгна на скитане
за мехлем за душата на един скромен поет.

Малко по малко, дали аз или времето,
от прашинките спомени направих ковчег - 
да закопая останките от твойто "обичам те",
отболял и променен да тръгна напред.

Малко по малко зарових не теб - себе си,
в твоя гроб, в твоя ковчег!
За теб не забравих, забравих за себе си,
забравил при теб свойто - "човек".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриан Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До болка познавам чувството...
    И знам как не намира покой сърцето от него!
    Страхотен стих...
  • Лошото е, че заслужава...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...