10 дек. 2015 г., 00:16

Манифест в анапест

484 0 1

Замразявай си грозната дума.

Не ровичкай във гнилата шума.

Не пледирай за лошия ред.

Не харесвай и тиква на плет.

 

Не обичай да правиш золуми.

Не пропускай добрия си пик.

Не разтягай надълго локуми

и не бягай от златния миг.

 

Призовавай я вярната мисъл.

Приближавай и своя си връх.

И намирай за себе си смисъл

да си пръв и от всичките- свръх.

 

Позволих си сега да напиша

и за тебе един манифест,

и във него спокойно да диша

триизмерната стъпка анапест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...