Мараня
Маранята нагарча солено по голата кожа,
а небето облизва последната влага с език.
Прежадняла, душата, за капчица дъжд моли, Боже.
Лешояди се спускат над морния пътник със вик.
Уморени нозете му в черна жарава танцуват,
а край него се вие прахта в нестинарско хоро.
Едноокото слънце всевластно над къра бесува,
сякаш дявол е сключил с небето безсрочен оброк.
Ни дърво, нито храст хвърлят сянка в презрелите ниви,
изтърколва се зърното в огнено жълтата ръж,
но човекът върви, на предела на силите жив е. ...