Сърцето мое свито бясно пак тупти,

дъха ми спира за минута, дори за две

и поглъщат ме копнежи и мечти

как държа те силно в моите ръце.

Картини цветни изцяло ме завладяват,

бясно в мен бушуват като силен ураган.

Виждам как стихия между нас се разразява

буря страшна, разпенен от емоции океан.

Тъй силно до себе си те притискам

и нежни думи страстно ти шептя,

с докосвания бавни те обсипвам

и все по-силно в прегръдка те държа.

В косите ти разкошни бавно се изгубвам,

в тази прелест, чар, нежност, красота.

В чертите ти изящни все повече се влюбвам

и още по-силно сграбчвам твоята снага.

Но ето в миг избледнява моята мечта,

като разбила се в брега приливна вълна.

Цветовете ѝ изстиват, покрива ги мъгла

и сам аз оставам с моя блян, и моята тъга.