Мечта
Къде си ти, кога ще бъда с тебе
и кой е пътят ни, постлан с мечти?
Животът вечно ни разделя
и ний вървим, но все сами...
Когато сутрин се събудя, те търся,
прегърнала несбъднати слова,
голямата любов не си отива,
раздала радост и тъга.
Когато дойдеш ти, ще те прегърна
и ще замра пленена, във екстаз,
когато тук си вече, окрилена,
ще забравя и коя съм аз.
Любов ли е, или мечтание,
понесло ме на пурпурни крила,
написаната песен има сила,
възпяла влюбени сърца.
Не си отивай, няма да те пусна!
Намерих те след толкоз самота!
Любовта е огънят във бурята,
запалила пожар в кръвта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
