Мечти
Нещо в мен гори, гори...
От ранно утро до зори,
дори на сън затворил аз очи,
душата ми лети с моите мечти!
А някой с глас шепти, шепти...
Шепти и шепне ми в ухото –
Бори се ти за тез мечти
и с вяра уповавай в доброто!
Ще ви следвам и във буря,
вятър, дъжд и във сняг!
Ще ви преследвам непрестанно
и ако падна, ще опитам пак!
Защото вий мечти сте смисъл,
моят спътник и душевен брат.
Моят огън, мойта песен,
мотор на сърдечният ми такт.
С вас заспивам, за вас ще пея.
За вас ще свиря и копнея.
Вий сте мойта златна епопея
и без вас мечти не мога да живея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодор Йорданов Все права защищены
