Нещо в мен гори, гори...

От ранно утро до зори,

дори на сън затворил аз очи,

душата ми лети с моите мечти!

А някой с глас шепти, шепти...

Шепти и шепне ми в ухото –

Бори се ти за тез мечти

и с вяра уповавай в доброто!

Ще ви следвам и във буря,

вятър, дъжд и във сняг!

Ще ви преследвам непрестанно

и ако падна, ще опитам пак!

Защото вий мечти сте смисъл,

моят спътник и душевен брат.

Моят огън, мойта песен,

мотор на сърдечният ми такт.

С вас заспивам, за вас ще пея.

За вас ще свиря и копнея.

Вий сте мойта златна епопея

и без вас мечти не мога да живея!