Мечти, илюзии напразни
за любов и нощи не тъй празни.
Мечти за двама,
рисуващи света, тъй розов,
ала той е тъй суров.
Мечти, летящи в небесата
с прерязани крила от мрака,
прерязани от нощен хлад
и полъх тъй самотен.
Мечти създаващи надежди,
от които тъй боли.
Мечти за двама ангели, искрящо белоснежни,
изцапани от хорските очи.
© Станислава Все права защищены