Метроном

Поэзия

589 0 4

Тик-так, тик-так,

заеква часовник стенен,

зори-мрак, зори-мрак -

спри се мое време

поне за миг... да, за миг...

Неумолимо е. Като теб.

Не чува моя вик.

Нощем-денем, нощем-денем...

наближава часът-пик,

светофара все червен е,

но ти си ми светлик -

превключи на зелено

само за миг, моля те, за миг...

да те вдишам за последно

като дъх от старо вино,

да си в мен, да съм с теб,

а не безпътен лунатик...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Човек (Анна Станоева)

Интересно е. Отивам да прегледам останалите

2015-02-06T16:48:31+02:00
perov (Валдемар)

Благодаря ви за положителните отзиви и оценки, Мисана и Стойна, както и на неизвестния за мен с високата оценка! Топли поздрави!

2015-02-06T16:36:33+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много интересно написано и с болка по отминалата любов.
Поздрав и хубав ден!

2015-02-06T12:16:59+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"И твоето махало тъй разделя
живота от смъртта с едно движение...
А ти - лишеният от зрение,
си слух за най-несъществуващото!" /blackjack12/

Харесах начина, по който е поднесена темата за времето в този твой поетичен текст, Валдемар. От неочакван ракурс!

Специален поздрав!

2015-02-06T00:40:12+02:00