Мигът на моето прераждане
Нощта е моят ден. Тогава оживяват
стиховете в мен и мрака озаряват.
Под ярките звезди и тишина звънлива
в душата ми кипи мелодия игрива.
За грижи е денят, за труд и задължения.
И страстите кипят, натрупват се вълнения...
Нощта ги укротява като реки пенливи,
в този миг изгряват виденията живи.
Духът свободно скита в пространствата мечтани,
не моли и не пита, не спира пред забрани.
Нощта е медоносна и бременна със сладост.
Сърцето ми докосва изживяна радост.
Душата се разтваря спокойно като цвете
и пламък в мен разгаря, и стихват ветровете.
И ронят се звездите над думите родени,
и чувства преоткрити кълнят благословени...
Отключват се мълчания. И изворите живи
на страсти и желания заливат всичко сиво.
Душата уморена тихо се преражда –
със стих е утолена вечната ми жажда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
