Искам да се губя пак в косите ù, черни
кат леките пера на гарвана,
грачещ на счупените улични лампи.
Те не озаряват нощта от години,
кат залинелите и очи, кафеви
кат пръстта под изсъхналата кайсия
Тя не ражда плодовете сочни
кат устните ù веч напукани.
Веднъж се изгубих във вкуса им...
Когат яйчицето гарваново люпеше се,
когато улицата озарена бе
със светъл детски смях. ...