Сълза връз ухото ми пари.

Таванът, подгизнал от мисли,

в очите със стон се стовари.

Забравих ли? Не, не очаквай.

Сърцето обидено стене.

Съдбата си, спри, не оплаквай!

Започвам обратно броене,

А старите, сбъднати чувства,

съграждали тайно рушене, 

изпитвали странна надежда  

и взрели се в новото време?!

Не, нямаме право, изглежда,

да съдим и търсим виновни.

Заспиваш ли? Знай, ще опазя 

съня ти от рими дъждовни.

Повярвай – не мога да мразя,

дори да ме срещат с шамари,

честта ни не ще да погазя.

Сълзица ухото опари.