AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
22 нояб. 2016 г., 12:39

Мисля за теб 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская, Акростихи
571 3 7

Мъчен спомен в мен изгаря бавно,

Изпива щастието ми позлатено.

Силна болка ме връхлита, осъзнавам –

Любов ли бе или сънуван миг безценен?

Ярко нежните ти очи ме галеха,

Завчас потънах в тях безмълвно,

А как исках да избягам аз нанякъде –

Там, където няма го следващото утро...

Ефирен, твоят тембър ми обеща:

"Без теб никога не ще живея..."

 

***

 

Сетне този сънен спомен излетя,

Ескадронно любовта в сърцето ми изчезна...

© Княгиня Нощ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички Ви за чудесните коментари! Драга Ани, в момента, в който писах стихотворението, бях в особено състояние. Нощта е подвластна на вселенските енергии, а когато един човек е роден в полунощ, мисля, че тогава той е още по-уязвим и получава точни, мистични и дори непонятни за него в онзи момент енергийни данни. Мисля, че този отговор е достатъчен засега. Благодаря ти за присъствието и на моята скромна поетична страница!
    Благодаря отново на Вас, Еси, Ани, Младен, Лили, Гавраил, Василка, че отделихте миг да прочетете 2-я ми опит за акростих! Мистична нощ желая! Поклон!
  • Хареса ми!
  • Добре че е сънен спомен иначе тези очи докъде ли щяха да те докарат.
    Ескадронна Любов,никога не бих се сетил!
  • Разкошно...
  • Красив акростих с "ескадронно" привнасяне. Поздрав, Аделайд!
  • Мъчен, сетне, завчас са архаични думи...
    За ескадрони как се сети?
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??