Мистерия

С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери,
вече спят колите, магазините синеят.

Гонят се облаци в небесната прерия,

дъждовни капки дискотечно куфеят. 
Тайни целувки по ъглите, какафония,
мълнии рисуват в звездната галерия.
Свежест, безвремие, мирисът озонен,
вървя напосоки из нощната мистерия.

Може би на някой ъгъл ще те срещна.

© Паулина Недялкова