МОДЕРНОТО РОБСТВО

Светът е тръгнал днес накриво,
към измерение лъжливо,
където всички по Земята
ще станем някому раята.
Промиват мозъка ни явно,
и не от вчера, а отдавна
с прийоми стари, примитивни,
но за жалост ефективни,
които всеки ще познае,
ала не ще се осъзнае,
защото ние без принуда
участваме във таз заблуда
и в бъдеще по своя воля
ще влезем в робската си роля.
Това е цел на малка група,
която милиарди трупа
чрез банки, нефт, войни дори,
и други – носещи пари.
При тях любов не съществува,
човешкият живот не струва,
а имат само болна страст
към неограничена власт,
та затуй е нужно те
да превърнат ни в овце.

Овцата се командва лесно.
Това е всекиму известно.
Тъй е, щото мозък няма,
нито пък уста голяма,
глава забива на полето
и там ще си пасе дордето
овчарят каже и да спре
и в кошарата запре,
а когато я дои,
тя безропотно стои,
защото, без съмнение,
е нейно задължение
да бъде винаги такава
и чинно млякото да дава.
Ако вече го не може,
запознава се със ножа.

Следва аз да ви представя
туй, което ни заставя
да сме вече толкоз близко
до това животно низко.

Днешното образование
трябва да ни дава знание
за това кое добро е
за моралните устои,
за природата човешка,
за световните болежки,
за жената и мъжа
и житейския ни път,
но от него се излиза
само със работна виза
по една специалност,
дето в таз реалност
ще осигури ни щат
да пукнем ний от глад.
А споминем ли се ние,
кой ще бачка за ония?
Не искат интелектуалци,
които мислят креативно,
а глупави неандерталци,
заети с работа активно.

Църквата съвсем удобно
е с решение подобно.
Тя е с тъпо убеждение,
че е нужно нам смирение.
За тях било достойно
да си кютаме спокойно,
много-много да не лаем
или ада ще познаем.
Глупости на търкалета! –
ще ви каже и детето.
Стойте, трайте и мълчете,
но се после не чудете,
че на властните особи
вие станали сте роби!

Тези с дългите ръце
взели са ни присърце.
Непрекъснато умуват
със какво да ни вербуват.
Във едно успяха вече –
кредитите ипотечни,
бизнес или потребителски,
с договори поробителски.
Те в капана си ни хващат,
щото трябва да се плащат
и принудени сме ние
в миша дупка да се свием,
да си кроткаме, защото
ще изстине ни местото,
а без скромната заплата
ще отнемат ни колата
и без капка сантимент
новия апартамент.

Също част са от процеса
телевизия и преса.
Те са сила най-могъща,
що ни в зомбита превръща.
Под надзора на ония
бълват само пошлотия,
дето често ме ядосва,
но пък други омагьосва.
С приковано веч внимание,
те по собствено желание
пускат щедро SMS-и
в полза чужди интереси.
С тази пропаганда
медийната банда
си натрупва капитали
от наивните абдали,
дет’ са нямали мангизи
за храна и нови ризи,
ала хич не им се свидят
на екрана, като видят
номера на телефони,
за балъци милиони.
Туй умът не го побира
и отново ме нервира.
Да изпратиш нейде лев,
ей така, за собствен кеф,
а умиращи от глад
бол по целия ни свят?!
Що за глупаво прищение?
Що за нагло разхищение?
Спонсориращи богатия,
а към бедния апатия?!
Вика се дебелоочие!...
Тука слагам многоточие
и бепрекословно спирам,
щот’ не ща да цензурирам,
а пък аз съм насъбрал
доста гнусен арсенал,
че не ще ми място стигне,
ако вземе да изригне.
Тръгнах май по други път,
но това е то ядът.
За да няма безпорядък,
продължаваме нататък.
Всички новини горещи –
само лоши и зловещи:
злополука на строеж,
афганистански метеж,
пет убити във Ирак,
токът ще се вдига пак,
корумпиран магистрат,
безпардонен депутат,
политик педофил,
медик човек убил,
източване хазната,
без тринайста заплата,
пътно произшествие,
във Шри Ланка бедствие,
спират ни европарите,
непочистени реките,
из училищата бой,
даскали надават вой,
нейде паднал самолет,
психопат гърми наред
и стотици тем подобни –
драматични и злокобни.
Никой вече не цени
хубавите новини.

Цел на тези егоисти
е да станем песимисти.
Те безспорно са решили
да превърнат ни в дебили
и безмозъчни мутанти,
назобени с транквиланти.

Стиховете ми сега
ще се вземат на шега,
но си дълго помислете
и очите отворете.
След това ще разберете,
истината ще прозрете,
че живеем в свят фалшив,
служейки на колектив –
алчен, властен, нехуманен,
за кръвта човешка жаден,
който иска в крайна сметка
да сме негова подметка.
И докато вие спите,
те ограбват ви душите,
та накрая, може бавно,
но ще тържествуват славно,
затова недейте дрема,
а решавайте проблема!

Започва със прозрение
всяка революция,
но без обединение
няма екзекуция.
Тъй че аз не мога сам,
с моя поетичен плам
да се боря срещу тях
(ще запаля само смях),
та за да ги ний прокудим,
нека първо се събудим!
Нужни сте ми всички днес
да обърнем тоз процес
и по нашата си нота
да си следваме живота.