Аз бях в Иран, там хората са други...
Те не живеят с нашите мечти...
Мъжете имат своите съпруги,
там Господ, хората по пол, дели!
Жените са до горе забрадени...
И твърдо крият своите коси!
Отделно от мъже са настанени.
Тежко на който това, наруши.
Но спират ли ги черните забрадки?
О, любовта, на две, не се дели!
Тук само погледите влизат в схватки,
хормоните са в техните очи!
И скришом те, когато не ги видят,
полицията, за това следи,
съблазните и тук се видят...
О, шилото, в торбата не стои...
Тук също са, във схватка със Съдбата,
прикритието е една лъжа!
Борбата на религията е с Разврата...
Тук има друга форма любовта!
Ний българите сме дошли от тука,
но други нрави ни държат сега...
По-иначе сега ний газим лука...
С по-друга форма е и любовта!
22.08.2009г.с.Драгойново
© Христо Славов Все права защищены