21 июл. 2012 г., 13:40

Моите впечатления за Иран

769 0 5

Аз бях в Иран, там хората са други...
Те не живеят с нашите мечти...
Мъжете имат своите съпруги,
там Господ, хората по пол, дели!

Жените са  до горе  забрадени...
И твърдо крият своите коси!
Отделно от мъже са настанени.
Тежко на който това, наруши.

Но спират ли ги черните забрадки?
О, любовта, на две, не се дели!
Тук само погледите влизат в схватки,
хормоните са в техните очи!

И скришом те, когато не ги видят,
полицията, за това следи,
съблазните и тук се видят...
О, шилото, в торбата не стои...

Тук също са, във схватка със Съдбата,
прикритието е една лъжа!
Борбата на религията е с Разврата...
Тук има  друга форма любовта!

Ний българите сме дошли от тука,
но други нрави ни държат сега...
По-иначе сега ний газим лука...
С по-друга форма е и любовта!
    22.08.2009г.с.Драгойново


Моите впечатления за Иран

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е нужна никаква редакторска намеса! И правилно!
  • Мисля, че всякаква редакторска намеса би била като мръсни отпечатъци върху забележителното Ви изкуство, г-н Славов. Нека хората имат достъп до действителната Ви душевност.
  • ...меко казано и аз съм впечатлен, Славов, от "твърдо скритите коси" и от всичките ти впечатления за Иран...
    Впечатлително написано.
    Впечатлих се.
    Спокойно този шедьовър може да бъде гравиран в Сорбоната, не отделен куплет, цялото, та да се впечатляват и французите... не само ние, дошлите от Иран, дето газим лука по иначе...че и го ядем, и у манджи и у салати... абе ужас...
  • Не съм съгласен, без редакторска намеса!Нали ще си изпълняваме задълженията, стриктно!
  • Без редакторска намеса!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...