27 янв. 2006 г., 17:10

МОЛБА

904 0 3

МОЛБА

Боиш се да ме срещнеш даже,
с усмивка да докоснеш моите очи -
като крадец ръце притулил
отнасяш спомена за мен.
Поспри! Не бързай да избягаш!
Не теб ще изгори затихващият огън
на болката, припламнала за миг.
Не искам като бреме да остане
сърцето ми във твоя ден.
Почакай! Помогни ми да ти кажа
спококойно "Сбогом!", с равен глас.
Тогава тръгвай!Даже не ми кимай!
Не се страхувай, просто продължи.
Разделящото острие на твойте стъпки
във себе си ще нося,
ала ти върви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...