27 янв. 2006 г., 17:10

МОЛБА

907 0 3

МОЛБА

Боиш се да ме срещнеш даже,
с усмивка да докоснеш моите очи -
като крадец ръце притулил
отнасяш спомена за мен.
Поспри! Не бързай да избягаш!
Не теб ще изгори затихващият огън
на болката, припламнала за миг.
Не искам като бреме да остане
сърцето ми във твоя ден.
Почакай! Помогни ми да ти кажа
спококойно "Сбогом!", с равен глас.
Тогава тръгвай!Даже не ми кимай!
Не се страхувай, просто продължи.
Разделящото острие на твойте стъпки
във себе си ще нося,
ала ти върви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...