Момичето с огнените коси
По: Жоро Минчев - Сам на бара


Запознах се с нея във университета,
краката ми омекнаха, започнах да пелтеча.
Тя е гаджето с огнени коси
и ме подпали, пламнах до уши.

Известно време с нея не можех да говоря,
не преставах постоянно със себе си да споря.
Дали ще се сбъднат моите мечти,
или сърцето ми ще изгори?

Тя е много сладка, умна и красива,
с каквото се захване, във всичко я бива.
За такова момиче винаги съм мечтал,
такава възможност не бих пропилял.

Казах си: Много си хлътнал, човече,
трябва да я поканиш на среща някоя вечер.
Ако ти не направиш този ход,
ще съжаляваш през целия живот!

Събрах аз кураж и пристъпих смело,
казах си: Трябва да действаш умело.
Тя ми отвърна, че ще си помисли
и ме обзеха вкусни и сладки мисли.

На другия ден тя ми отказа,
направо главата ми от кръста отряза.
Без да иска, тя сърцето ми разби,
но щом я видя, пак лицето ми пламти.

Каза ми тя, че има си гадже,
почти е омъжена, можело да се каже.
Благодаря все пак, че беше откровена
и точно затова я смятам за съвършена.

Но така е в живота, какво да се прави?
Човек не може всичко сам да оправи.
Понякога е по-добре да се оттеглиш,
а не да дразниш хората и да ги нервиш.

Вървя си по улицата отново сам,
ще срещна любов някой ден, аз си знам.
Дано да е по-сполучлива от тази,
направо със валяк душата ми прегази.

Приятелите казват, че времето лекува,
а да се ядосваш въобще не си струва.
Излизаме да пием за наше здраве,
а дали ще се оправя, времето ще покаже.