Монахиня
Заклевам се! Но не пред Бог!
Пред теб кълна се, а е грешно!
Ти не си ми идол, по-скоро си порок,
но ти се кланям като Боже чедо.
Душата ми е монахиня, вярвай!
Сто пъти в живота си обича.
И стоте за тебе ги запази,
и стон дори не чу от бича!
В манастир съм, в черна килия,
трауря една мъртва любов.
Зазидана съм... май и аз умирам.
Това избрал е моя Бог!
Грешница ли? Много съм сгрешила,
но любовта не пита искам или не!
Щом грешна съм, заслужила бесило,
нека мра!... С мене и любовта ми да умре!
Аз казвам и заклевам се последно:
душата ми е болна монахиня.
Но заточи я, ако трябва, в изгнание,
може би тогава ще спре да те обича...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ТтТтТтТтТ Все права защищены
