23 нояб. 2012 г., 11:10

Морска самота

620 0 1

Морска самота

 

Разхождах се по морските алеи,

небрежно декорирани със пясък,

когато гръмък крясък ме ужили

и заговори ми вълна със плясък.

„Къде си мислиш, че отиваш?

От моят дъх крадеш на водорасли!

Я мислите си да събираш,

че белота в косите ти прораства!

Разбиране да чакаш, няма време,

от него страдам хиляди години.

А всеки скубе, нещичко да вземе,

и къса плът като смокини.“

Замислих се, поседнах на прибоя,

погладих пенестата ù глава.

Разроших я, нали е моя

говорещата утринна вълна.

Не можех да я изоставя пак сама

по голите скали да стърже гребен,

нали и аз в живота съм вълна

и давам – кой каквото вземе.

И тъй стояхме, сплели длани.

Две мокри споделени сърчица.

А другите с телата си да храним…

За благодарност – морска самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...