Моя Любов
Добро утро, моя Любов!
Аз пак съм до тебе,
не ме ли усети.
С меки пръсти галя лицето ти,
говоря ти нежни слова.
Не чу ли омайния шепот...
Ще вървя със теб през целия ден,
скрита на топло - в сърцето ти.
Ще те усмихвам - всеки път,
щом за мен се присетиш...
Все забравям да си тръгна,
не ти тежа, нали?
Какви ги говоря и аз -
не може обич да тежи.
Щом е нежна, красива и чиста,
с крилата на Ангел, в тебе лети.
Тя може да боли и да липсва,
от копнежи да нищи Душата;
като пролетно дърво да те разлиства
и да танцува в тебе светлината....
Не се страхувай.
И в нощите с теб ще остана,
ще те целувам и ще пазя съня ти;
ще изхвърля всички страхове и забрани,
светулки ще пръсна в нощта ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Иванова Все права защищены
