Ти, моя обич забранена,
недей да страдаш, просто полети.
Ти, птица мъничка, ранена...
от любовта така боли.
Аз твоята обич ще прегърна,
ще тичам, все едно не е така,
но щастието трябва да ти върна,
защото това е карма... и съдба.
Ти, моя обич забранена,
тръгни по своя път... върви,
а аз ще гледам, тиха и сломена,
как щастието тръгва си от моите гърди.
21:51
02.04.2008
© Надежда Все права защищены
Ти ставаш все по-добра в идеите си... Невероятна си!