С живота пак се гледаме накриво.

Аз - с изпълнени с любов очи,

Той - през тъмни процепи.

И ми навява отнякъде хлад,

предвестник на студ и на глад.

И усещам, че скоро ще разбера,

че и аз трябва да призова

силата на разума и ума си,

за да победя врага си.

И все пак кой е?

Той, тя или те?

Или го търся

не там, където е.

Врагът ти, мила моя, си ТИ.

И по-скоро го разбери,

че време настъпи за боя,

а ти все още си в тоя

свят – измислен и лесен,

където всичко е като песен.

Там всяка тъга и измама

са така замъглени

и си мислиш, че ги няма.

Да, това е светът на детето.

Да, там е прекрасно и леко.

Да, там летиш като птица жива,

необезпокоявана и така щастлива.

Не искаш да излезеш от него,

защото е като конструктор Лего,

който можеш да моделираш,

променяш, префасонираш,

така както ти искаш.

А кои са действащите лица?

Спокойно по твоята матрица са.

Ти им вдъхваш живот и разум,

чувства и мечти,

но после се питаш

защо така ти горчи.

Защо в този свят приказен и чуден

вече не намираш онзи така нужен

път, по който да поемеш,

но от който всъщност можеш

много да вземеш.

И да се събудиш най-накрая

и да тръгнеш подир оная

мечта в сърцето,

която можеш да намериш

само там, където

не всичко е тъй розово и безлично,

а ново и различно.

Животът реален, разбери,

трябва да се живее,

а не да се спи!

В него трябва да действаш,

мислиш и противодействаш.

И не всичко е като приказка чудна,

която, признай си, ти е вече малко мудна.

Тогава какво чакаш?

Направи го!

Отвори широко очи

и прекрачи го

този праг на зрелостта!

За да познаеш и ти радостта

и удовлетворението от победата

в един свят, в който

нищо не е наготово

и който всъщност ти дава много.

За да познаеш щастието и добротата,

трябва да изпиташ мъката и нищетата.

За да усетиш успеха си сладък

трябва и ти да платиш данък

доста висок понякога,

но как ще усетиш някога,

че си живял точно този живот,

изпълнен с трудности и страдания

щастие и любов,

за който са били отправени

всяка твоя мисъл и зов.