16 авг. 2007 г., 21:59

моята приказка (за Бу)

694 0 4
Всички знаят историята за "Спящата красавица",
но никой не знае МОЯТА история.
Ще я разкажа на целия свят,
за да покажа, че мечтите се сбъдват...

Един ден моят принц се появи и отмести облаците,
които засенчваха слънчевата светлина.
Бях свикнала да живея на тъмно - със затворени очи.
Бях забравила как се живее истински.

Той, моят ангел, ми отвори очите,
показа ми какво е да си жив!
Целувката му ме събуди от 100 годишния сън,
в който бях принудена да живея.

Да, Мечтите  се сбъдват,
само трябва да вярвате,
да не спирате да се надявате!

                                              
                                                                (Бу, вече вярваш ли в приказки? ;) )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви,Мимета
  • Мале, Дани толкова е хубаво {{{}}} найстина може да накара човек да повярва в чудесата поздравления
  • Радвам се,Миме .Да-чудесата не са само по коледа .Просто ми се струва,че хората не вярват в тях
  • Благодарение не теб Дани и аз вече повярвах ,макар все още да не съм написала своята "fairy-tale"...(цитирам те:"Чудеса има по всяко време на годината!"

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...