16 нояб. 2011 г., 11:57

Моята война - цикъл

1.5K 0 5


 

МОЯТА ВОЙНА

 

(Цикъл)

 

 

АПОКАЛИПСИС

 

Няма вече да сме същите.

И земята няма да е тая.

В нея кротко да си лягат мъртвите,

но душата не отлита в рая.

 

Всуе празнични, фанфарите

възвестяват новата атака.

После тръгват косоварите.

Вървят към своята Итака.

 

Майки, стиснали в утробите

предпоследния си вик родилен.

Неми глътват го окопите.

Деца нераждани загиват.

 

Няма вече да сме същите

И земята няма да е тая.

Живи ни оплакват мъртвите.

XXI век - началото на края!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • „Живи ни оплакват мъртвите“...
    Ограбен е делникът ни от дребнотемие и битовизъм.Бегло достига до съзнанието ни подобна реалност.И дай Боже,никога да не я преживеем!
    И да се молим за изцеление на човешкото безумие!!!
    Поздрав за стиха!
  • Чакайте от събота, мила нежност и оксимороне! Днес излезе "69 или задна прашка" в категория разкази. Не бях наясно, че няма да публикуват целия цикъл наведнъж
  • Да, този апокалипсис ни чака! По-скоро продължи!
  • Интересно!!!
  • СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...