Мрак
Във мрака ти стоиш,
мислиш и не спиш.
Така живота се обърка...
в един момент съдбата те обича,
в един момент те мрази и обрича.
Обрича те на вечен мрак,
вечно във душата да цари.
От тези мисли ти тежи
и боли те,и боли...
мислиш и не спиш.
Така живота се обърка...
в един момент съдбата те обича,
в един момент те мрази и обрича.
Обрича те на вечен мрак,
вечно във душата да цари.
От тези мисли ти тежи
и боли те,и боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Пиронкова Все права защищены
