Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви.
Тя е моето творческо лято, през което душата не спи.
Устни сякаш рисувал е Господ – тези меки и нежни слънца!
Да си кажем човешки и просто, че това е Магия Жена!
Сто планети катеря за нея – светъл ангел в смирена душа.
Сто планети в небето ми пеят за поели към рая тела.
Като огън разплитам косите, след което... Очи затворѝ.
От омая припадат звездите и Амур се учуди дори. ...