27 мая 2008 г., 09:00

Мъничка звезда 

  Поэзия
1028 0 23

Във очите ми се вливаш

със милувката на утринна роса.

По миглите ми - с нежността

на върбовата клонка

танцуваш с лъч от слънчева звезда.

И песента звъни в простора,

на славейче, възпяло влюбеното си сърце.

В такава утрин ме покриваш с бяло

и раждам се щастлива в твоите добри ръце.

С ухание на лято се събужда в мене

усмивката на грейнало от обич,моето небе.

В очакване да те прегърна,

ще те рисувам по вълните

на притихналото в мен море.

И всяка капка ще изпия.

Любовта ти няма да предам.

В нозете ти аз себе си ще сложа.

В сълза ще се превърне

копнежа ми във топлата ти длан.

И под дъгата на живота ще премина,

за да слея с теб и в теб...

                                          и вечността.

От тебе, Господи, аз силата ще взема.

И знам, че няма да боли.

По твоят път ще продължа спокойна,

защото  твойто име, Господи,

е най-вярната пътека към дома.

Така в безброя от звезди аз ще се слея

и моята мъничка звезда до теб ще заблести.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??