Мъничка звезда
Във очите ми се вливаш
със милувката на утринна роса.
По миглите ми - с нежността
на върбовата клонка
танцуваш с лъч от слънчева звезда.
И песента звъни в простора,
на славейче, възпяло влюбеното си сърце.
В такава утрин ме покриваш с бяло
и раждам се щастлива в твоите добри ръце.
С ухание на лято се събужда в мене
усмивката на грейнало от обич,моето небе.
В очакване да те прегърна,
ще те рисувам по вълните
на притихналото в мен море.
И всяка капка ще изпия.
Любовта ти няма да предам.
В нозете ти аз себе си ще сложа.
В сълза ще се превърне
копнежа ми във топлата ти длан.
И под дъгата на живота ще премина,
за да слея с теб и в теб...
и вечността.
От тебе, Господи, аз силата ще взема.
И знам, че няма да боли.
По твоят път ще продължа спокойна,
защото твойто име, Господи,
е най-вярната пътека към дома.
Така в безброя от звезди аз ще се слея
и моята мъничка звезда до теб ще заблести.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
