Ама къде съм тръгнала и аз -
с моето най-обикновено наметало
да ти правя чудеса!
Няма да изчезне котката,
нито ще мога да извадя бутафорни цветя
от цилиндъра,
нито като Худини ще мога да се освободя
от белезниците
на пет метра под водата!

Ти си изискан.
Твоят цилиндър е черен
и от него излизат живи цветя,
а ако поискаш,
можеш да разрежеш онази красавица,
дето е с теб.
(Мен ако питаш - дотук бих ти спряла магията!
Нека си мърда с разчленени крачета!)
Ти си изящен.
Не правиш фокуси, а магии.
И едновременно с това рецитираш стихове.
Едни такива, малко неясни,
но ме караш да си мечтая,
че след време може би
и аз ще правя фокуси като теб,
и аз ще съчинявам стихове.
И тогава ще мога да ти напиша онова,
хубавото стихотворение,
което ми се върти в главата от известно време;
в което по най-изискания и изящен начин
ще ти призная,
че те обичам!