Светъл лъч си и бяла магия
над живота ми - късче от спомен.
Птици шарени странно мигрират
към оловния свод многотонен...
И в очите най-крехкото лято,
оцеляло в усмивка за сбогом,
се изписва - със "щастие" слято
от мига отминаващ бездомен.
© Младен Мисана Все права защищены