24 мая 2018 г., 15:00
На гарата
Прашни вагони застиват,
перони затварят се глухо…
Животи-стъкла ли се свиват..?
Врати ли затръшват се мудно..?
Билетът сочи направо -
релсите водят отвъд…
Пътник оглежда се вяло -
цигари изписват му: „път…“
Тежкият куфар от крек -
вътре – тиктакащ часовник,
компания бе му, но вредно
споделяше само тревоги…
Задминава траверсите бавно,
мираж заличава перона…
Изчезва и пътникът старец -
бурен изпива часовника…
© Княгиня Нощ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесва ми!
-
Прекрасно и много оригинално написано стихотворение. Поздравления и от мен!
-
Съгласен съм с мнението на Маргарита Ангелова. Наистина върховно стихотворение и по скромното ми мнение - най-доброто от публикуваните за последното денонощие. Финалът е рядко оригинален и неочакван. Тъй като всеки от нас е точно такъв пътник, е лесно да се персонифицира и да влезе в образ. Бурените рано или късно поглъщат всичко, дори и самото време, символизирано от часовника. И друг път съм казвал, че точно тази поезия предпочитам пред направената, защото поезията не е шивашки цех с надпис "Шев и кройки", а се пише с душа. Когато душата отсъства от перото, никакви заигравания, ако ще да са най-висш пилотаж, не могат да наваксат липсата й. Аплаузи, Аделайд!
-
Върховно! Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
