На казана
На казана
Наблъскани със туби и бидони
пристигат и коли, и камиони,
а материалът спиртово ухае,
но пък сърцето от мерак - не трае...
и всеки се приготвя за обряда,
надипля огън, стъква го чевръсто,
в бакърената паст излива джибрите,
капака хлопва с лепнещите пръсти...
Раздумка се захваща между набори,
кебапчета на скарите се просват,
и после почва дълго, дълго чакане
ракийцата си всеки да докосне...
Минава време, мигове безкрайни,
а за да текне - трябва жаден огън,
дръвцата се топят в едно очакване
за капки дестилат със дъх особен...
И щом дочаканата струйка тръгне
и във канчока се навий синджира,
забива спиртомера някой вътре
и си поръчва втора хладна бира...
Ракийка прясна пъргаво клокочи,
усмивки по лицата заиграват,
очите се замътват от гълтоци,
а някъде и песни се запяват...
И Бойко, и Сергей са на софрата,
виновни, че е много нисък градуса,
комшиите се включват във дебата,
а котките предъвкват нещо радостни...
Накрая... пàтоки възторга секват
и огънят от глад почти умира,
сред възгласи „Доволно” смях отеква,
а майсторът прибира еликсира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
