На колко си, момче?
На колко си, момче? - Бирол Мустафа
Казват, ти на колко си, момче?
Опадали са ти косите...
Къде и как така се пропиля,
къде прекара нощите и дните?
На колко си, момче?
В очите ти - странен лъч светлина.
Ела. Седни.
Забрави за малко чувството за вина.
И аз самият не помня вече
възрастта си.
Чуй, не са ми опадали косите,
не искам да си спомням какво
съм правил в нощите и дните.
Егаси!
Вие самите помните ли на
душите възрастта си?
Здрасти!
Тук съм сега, за да изтъкна
всички негативи и всички контрасти.
Аз съм този, който обича.
Съди. Мълчи. Говори.
Аз съм този, който в думи се облича.
Аз съм този, който смирено се съблича.
Аз преобръщам този град,
когато всички спите.
Аз изпивам до дъно и смях, и рев,
когато между чаршафите гневно
се въртите.
И не са опадали косите ми.
Не са отминали и дните ми.
Побеляха и опадаха единствено
онези мои красиви думи,
с които всички обичах и лъгах, и мразих,
и днес единствено по една снимка
тяхна небрежно подредени в старите
албуми запазих.
Не ме приемай за много лековерен.
Суета е. И съм малко неуверен.
Но единствено на себе си съм аз
неверен.
И днес не се дължи на нищо друго
тази моя безсмислена тревога.
Не се дължи на нищо, нищо друго,
просто да бъда друг аз не мога.
Мога единствено да бъда тук.
Да бъда точно днес.
Утре и без това ме няма.
Запомни завинаги моя адрес.
Тук често, тихичко, смирено,
в тъмното ще се връщам.
Имам още малко време.
Стой и ти. Ти, който и да си.
Недей се притеснява.
Знаеш ли, запиши си -
пиейки, аз на големи глътки
живота страстно поглъщам.
Да. Косите ми ги няма.
Наздраве!
Но още ми е рано да повръщам.
Животът си има своите
кратки епизоди и по-дълги части.
Аз открих на колко съм.
И докато не побелеят и опадат
напълно и косите, и очите,
и думите, и нощите, и дните,
аз ще бъде тук.
Ще бъда там. Навсякъде.
Сред безбройни лица съвсем сам.
И напук на всички издевателства,
без доказателства и без посегателства,
моите думи, моите лица
и тъмните ми страсти,
ще ви поздравяват нощем още тук,
вместо очакваното "Здрасти".
Свързани произведения
Комментарии
-
Тъмните страсти на думите крият светли послания...
-
Има какво да усъвршенстваш в стиховете си, но те имат емоционалния заряд на неподправеността. С времето, ако запазиш тази страст към думите, с която пишеш, стиховете ти ще стават все по-добри.
-
Благодаря! И както казвате - напред!
-
Страхотно е, истинско!
-
Бирол, не зная в какъв поетичен стил пишеш,
защото никак не разбирам от това,
но мога да кажа ,че това което съм чела от теб
определено ми харесва!
Имаш собствен стил и се определено се отличаваш !
Поздрави и продължавай смело напред!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
