На мама
На Мама
В ЗЛОКОБЕН ФЕВРУАРСКИ ДЕН
ТОЧНО ПРЕДИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ,
МАЙЧИЦЕ, ТИ ТРЪГНА СИ ОТ МЕН,
ОСТАВИ СПОМЕНИ НЕЗАБРАВИМИ.
НАРИЧАШЕ МЕ ПРОЛЕТНО КОКИЧЕ,
А АЗ ОТДАВНА, МАМО, ОСТАРЯХ,
ДУХЪТ ТИ БДИ НАД ТВОЕТО МОМИЧЕ,
НО ВЕЧЕ НЕ СЪМ КАКВАТО БЯХ.
ТИ БЕШЕ ДРЕБНА, ПЪРГАВА ЖЕНИЦА,
МНОГО БОРБЕНА И РАБОТЛИВА.
ЗА МЕН СИ ЗЕМНА, ИСТИНСКА СВЕТИЦА
И В СЪРЦЕТО МИ ОСТАВАШ ЖИВА!
С ЖИВОТ И МАЙЧИНА ЛЮБОВ СИ МЕ ДАРИЛА
И СЕГА, КОГАТО ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ СТАРЕЯ,
РАЗБИРАМ, ЧЕ ОТ СУМА ТИ НЕЩА СИ СЕ ЛИШИЛА
САМО ПО-СПОКОЙНО ДА ЖИВЕЯ.
ГОДИНИ И СЪЛЗИ СА ВПРЕГНАТИ В ЖДРЕЛО,
ОТ КОЕТО ЗАЕДНО С ЖИВОТА МИ ИЗТИЧАТ.
БЕЗ ТЕБЕ ВЕЧЕ НЕ Е, КАКТО Е БИЛО
ЗА МЕН И ХОРАТА, КОИТО ТЕ ОБИЧАТ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цанка Митова Все права защищены
