19 мар. 2007 г., 17:01

На мен да приличаш...

1.6K 0 20

Да отгледаш цвете

сред пустиня...

Да върнеш лоша дума

на обратно...

Да искаш нещо,

дето няма...

Да помниш нещо,

дето не е станало...

Да плачеш със смях...

Да се радваш през сълзи...

Да не сториш грях...

Да гониш ветровете бързи...

Да стоплиш сърце,

вече изстинало...

Да протягаш ръце

към нечие минало...

Да търсиш заслон

под лист на иглика...

Да правиш поклон

пред щастие бликащо...

Да искаш да нямаш,

а всичко да имаш...

Да бягаш от всичко,

дето обичаш...

Тогава навярно

на мен ще приличаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • обичам го това стихотворение...
  • Благодаря! Отново!
  • Браво!
  • Радвам се за което. Само гледай наистина да не станеш като мен и да искаш само това, дето го нямаш.
  • Благодаря ти, Стиляна! Ама защо странно да ти влияе?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...