На мен ми стига
Не трябваше ли вече
да си ходиш?...
Уж за малко се отби.
Не се ли заседя?...
Наобичах се
и стига ми.
Не искам повече
през мен да преминаваш
като мълния.
Обгореното не ми върви,
не дишам пепел.
Подковани, дните ме болят,
а нощите са празнодумия.
Назряло е за пристан тих.
Затвори вратата помежду ни!
да си ходиш?...
Уж за малко се отби.
Не се ли заседя?...
Наобичах се
и стига ми.
Не искам повече
през мен да преминаваш
като мълния.
Обгореното не ми върви,
не дишам пепел.
Подковани, дните ме болят,
а нощите са празнодумия.
Назряло е за пристан тих.
Затвори вратата помежду ни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
